Самадхи (на санскрит: समाधि) е йогическо състояние на свръхсъзнание, постигнато в резултат на продължителна

Самадхи (на санскрит: समाधि) е йогическо състояние на свръхсъзнание, реализирано вследствие на продължителна процедура на медитация(дхяна). В Йога сутра самадхи е осмото и последно ходило, водещо към крайната цел – .

Самадхи се разказва като единно положение на съзнанието, в което мозъкът става еднонасочен (екаграта) и съзнанието на медитиращия се слива с обекта на медитацията, написа alle.bg.

Според Вяса, създател на Бхагавад гита, „ йога е самадхи “. Това нормално се пояснява в смисъл, че самадхи е положение на цялостен надзор (самадхана) над функционалностите и разсейванията на съзнанието. Самадхи се разказва като осъзнаване на личното битие без мислене, в положение на недиференцирано съществуване, придружено от самодоволство (ананда) и благополучие (сукха). Самадхи се дели на две съществени категории: савикалпа и нирвикалпа.

Савикалпа самадхи е краткотрайно положение на свръхсъзнание, в което се осъзнава действителността на аза (атман), само че в това време мозъкът не е изцяло овладян, в него към момента има калпа (въображения, стремежи или други „ творби “ на ума), които поддържат визията за двоякост. Савикалпа самадхи е изпълнено с самодоволство, само че при излизане или „ втурване “ от това равнище на схващане, прекарването на самодоволство остава спомен.

Нирвикалпа самадхи е крайната цел. В него няма вече калпа, мозъкът е изцяло овладян. В нирвикалпа самадхи се възприема единството на битието. Това е положение на чисто схващане, съвършенство, цялост, самодоволство, благополучие, възторг. Нирвикалпа самадхиводи до избавление на самостоятелната душа, мокша, кайваля или нирвана. Пребиваването в нирвикалпа самадхи, до момента в който се правят естествени действия в света се нарича сахаджа самадхи.

В нирвикалпа самадхи привързаността към материалния свят и цялата предходна карма се унищожава. Съзнанието последователно се отдръпва от физическото, астрално и каузално тяло, до момента в който не се реализира себереализация, единство с душата. По време на този развой дишането и сърцето стопират. Единението с атман (душата) е изцяло умишлено, а клетките на физическото тяло са облени от океана на божествената обич и божественото самодоволство за часове, дни, седмици, до момента в който индивидът възвърне съзнанието си от душата още веднъж към тялото. Функционирайки изцяло обикновено в света, той/тя остава в допир с божествената действителност. Самадхи може да бъде придружено от възстановяване на здравето (тялото се поддържа от Божествената благодат), по-добри усеща (дори и към хора, които са били омразни) и разнообразни чудеса.